Попово езеро

Бих искал да споделя този маршрут, удачен за приятна разходка с ниска трудност, ако се намирате в Банско, Добринище или околността

Изходна точка – лифтът на Добринище при х. Гоце Делчев, през лятото отваря в 8:30. Пътуване с лифта до х. Безбог, около 30 мин.

От хижата тръгвате по маркирана пътека за Поповото езеро. Гледката е невероятна, трудността ниска, единственият стръмен участък е непосредствено след езерото пред х. Безбог.

До езерото е около час и половина умерено към бързо темпо. Препоръчвам да се тръгне от долна станция на лифта възможно най-рано, зада се избегнат тълпите, особено през почивните дни.

Изключително примамливо е да решите да “отскочите” до Крменските езера с допълнителен двучасов преход.

ВНИМАНИЕ, преценете добре и времето за връщане до х.Безбог, лифтът затваря в 16ч

Водата в езерото е порядъчно студена, но ентусиасти винаги има. И рибата е в изобилие, но не мисля че риболовът е разрешен

и линк до .GPX файла: http://db.tt/zxgzYSa

От Бистрица до Алеко

Трябваше обезателно днес да се покатеря из Витоша, но от и до- къде, кой маршрут да хвана? Реших да тръгна от Драгалевци под лифта, да се изкача до Голи връх а от там ще му мисля.

И най-важното, този път без колата! Това последното много променя пейзажа, повярвайте ми! В крайна сметка се озовах на бул. Г. М. Димитров на временната спирка на автобусите за Витоша, които по принцип тръгват от Дървеница,… и гледам стои и чака автобус за Железница! Не се чудих много-много и скочих вътре. Поразпитах пътниците къде трябва да сляза в Бистрица, за да тръгна към х. Алеко, но след като не получих особено убедителни отговори реших, че ще сляза в центъра на селото и там ще видим кое накъде.

Поради ремонта по Бистришко шосе раздрънканият автобус пое през Студентски град и Симеоново, но за 20-тина  минути се затътрихме до крайната ми цел.

Та казано накратко от центъра на селото по ул. Стефан Стамболов (посоката е запад) след около 30 минути се стига до малък паркинг, в дъното на който има табела:

От там поех на дясно и след малко се стига до “разклон”

Както се вижда от бялата табела, до Алеко е 3:30 ч, но в крайна сметка аз го взех за 2:40 и то с умерено темпо.

Пътят в един момент минава покрай реката, ето и малко снимки:

После навлязох в резервата Бистришко бранище

И тук стана интересно! Първо, покрай пътеката имаше супер много узрели и необрани горски малинки, явно този маршрут не беше от най “оборотните”. Второ, навлязох в областта, където миналата година беше вилняла бурята и там гледката е меко казано странна – огромни изпочупени дървета, разхвърляни на всички посоки като кибритени клечки. Благодарности към управата на парк Витоша, изчистили са пътеките и се преминава безпрепятствено. След това се навлиза във вече “здрава” гора и тук срещнах първите туристи идващи от Алеко – две семейства с деца. оказа се, че остава съвсем малко, което доста ме учуди! наистина започнах да срещам повече хора и 20 минути по-късно бях на оживените пътеки до ски пистите.

Тотал – 2 часа и 40 мин, по невнимание за малко бях спрял GPS тракера, но ето и картинката:

Горната картинка в Google Maps

http://maps.google.com/maps/ms?msid=203956868503440711176.0004aa2a9a082971aaa9f&msa=0

и линк до .GPX файла: http://db.tt/AMDx58m

Sharepoint 2010 Ignite Wave in Bulgaria is Starting Next Week

Майкрософт България ще организира 8 Sharepoint 2010 Ignite обучения за партньори и клиенти. Първата вълна започва следващата седмица (8-ми март) в центровете за обучение на New Horizons  и СТЕМО. Очаквайте допълнителна информация за регистрацията и програмата тук и във Фейсбук сайта на SUGBG.

Първото обучение за IT Pro за корпоративни клиенти ще се проведе от 8 до 10-ти март, а програмата ще покрива темите:

• Intro to Sharepoint 2010
• Introducing Architectural Changes in 2010 (incl. HOL)
• Services Applications (incl. HOL)
• Business Continuity Management (incl. HOL)
• Enterprise Search: Sharepoint Search and FAST (incl. HOL)
• Upgrade
• ECM Changes (incl. HOL)
• Business Connectivity Services (incl. HOL)
• New Social Features
• ‘Office’ Services 2010

Съответно, обучението за разработчици за корпоративни клиенти ще бъде отново тридневно и ще започне на 16 март.

Ако желаете да се включите, изпратете E-mail на ignite@sugbg.org и ще ви изпратим информация за регистрацията.

За Sharepoint 2010 Ignite for Devlopers за партньори на Майкрософт намерете повече информация тук

Oviesse Store in Bulgaria Sucks или какво ми се случи в мола

Ех, какво ми се случи днес… пак поредната простотия в криворазбраната и кривоустроената ни държава! Та решаваме заедно с дъщеря ми Никол (7 г.) да отделим няколко часа за шопинг в съботния ден, като изберем за мен подходящ тоалет за сватбата на много близък приятел. Това в прав текст означава, да изберем костюм, една – две ризи и вратовръзки за радостния повод. Като едни клиенти (консуматори) традиционалисти се упътихме по подразбиране към CSS, където от край време си посещаваме магазина на италианската верига Oviesse. Не след дълго си харесах модел костюм, избрахме и риза. Малко по-дълго се въртяхме покрай вратовръзките, но това си е разбираемо. Добре че на помощ се притекоха Влади, съпругата му и малкия Владко (1 м.), иначе щяхме да откараме поне още час в чудене и маене. И тъкмо бяхме решили, че сме преизпълнили петилетния план предсрочно, когато се започна …

След като избрах костюма, го оставих директно на касата, за да не го разнасям с мен из пробните … и пристига един младеж от персонала и ми заявява:

“Господине, панталонът и сакото, които сте избрали са различни номера, а това не е разрешено и не може да ги вземете!”

Еййй… това направо ме втрещи… съответно най-учтиво му обясних, че предвид моето телосложение това е крайно необходимо и го помолих да направим изключение. Той на свой ред ми каза, че не може да направи това и за това го помолих да повика управителя на магазина.

Появи се една млада госпожица (да не се сърди ако е госпожа) и започна на свой ред да ми обяснява, че не може да стане това, което искам аз. Тя нямала право да взема такова сложно решение… Това беше моментът в който се разбра, че тя била Заместник Упраивител, а баш управителя го нямало. “Добре”, казах си аз, нека да го питаме по телефона, дали няма да се съгласи да направи едно изключение за редовен клиент. След няколко минути увещания тя реши да звънне все пак, на някаква “Ани” и говориха по моя случай. А познайте резултата … не може! Загубих ума и дума от изненада и го обърнах темата по посока на това: “Вие знаете ли в подобни магазини по света какво е обслужването…” и “Добре кой може?”… глас в пустиня и пълно безхабери от страна на персонала.

В този момент си дадох сметка какво представлява въпросният магазин – евтина китайска стока със задоволително качество, подредена в не лош магазин на италиански бранд, с никакво обслужване. Да, там няма никакво обслужване, освен касиерите! То затова и цените са такива… Както и да е… бях решил да похарча 500 лв за сватбарския тоалет и някоя дрешка на щерката, но си останах със страница и половина оплакване в Книгата на оплаквания.

Това което ще направя със сигурност е, че ще очаквам отговор на оплакването си от книгата (по телефон или E-mail) и ако не го получа ще ескалирам проблема до http://www.oviesse.com и Комисията за защита на потребителя.

Като излязохме от този *** магазин отидохме в съседния Marks & Spenser. Там консултантите (Еми и Любо) ми обърнаха изключително внимание, при тях се оказа, че няма такова ограничение за номерата на сакото и панталона, но за съжаление, не намерих точно това, което търсех.

Но пък в Andrews’ Fashion Studio ударих бингото – перфектно обслужване, първокласна стока, добри цени и какъвто си искаш размер! В крайна сметка с Никол изпълнихме първоначалния план и съм готов за сватбата!

Та така, скоро няма да ги стигнем! Но добре че има и по някое изключение в морето на общото безхаберие, което ни е заляло…

Червенската крепост и Ивановския скален манастир

Със семейството ми решихме да отделим един ден и да направим туристическа обиколка на забележителностите около Русе. За целта избрахме Червенската крепост и Иванобските скални църкви.  

Честно казано, накрая си признах, че това което видях надхвърли очакванията ми. Червн и Иваново са разположени в каньон, и това разкрива не типична за България гледка. Когато пристигнахме в Червен, се оказа, че има направен туристически паркинг, един мъж късаше билетчета и имаше възможност да си закупим някакви “агит материали”. Купихме си билети от по 5 лв, които включват и посешение на скалните църкви. Поехме по стълбите нагоре, гидът ни каза, че стъпалата са 230+, но щом Никол (6 г.) ги изкачи безпроблемно…. :) След 10 минути изкачване стигнахме и до самата крепост. Предполагам че е възстановена и реконструирана в наши времена, но определно очаквах да видя някаква купчина камънаци! Това което заварихме си беше съвсем истинска крепостна стена с бойни кули.

 

 

 

Реално погледнато избрахме Червенската крепост за посещение този уикенд, защото през седмицата бяхме видели в една от емисиите новини по телевизията, че там са проведени възстановки на занаятчийски производства, бойни машини или нещо от сорта.

Иначе, с. Червен се намира само на няколко километра от магистралата София – Русе, минавал съм по нея стотици пъти и никога не съм се отбивал. От върха с крепостта се открива невероятна гледка към каньона и реката. Обещах си, че при следващото ми идване в района ще се разходя именно в този каньон!

 

 

 

 

Вътрешността на крепостта е по-малко запазена в сравнение с крепостните стени, добре поне че има табели и се разбира кое какво е. Интерес предизвикват две неща – Църквата и бойната кула.

 

След това се запътихме към Ивановските скални църкви. Неприятната изненада е, че табелите по пътя просто свършват и задължително в самото с. Иваново трябва да се пита! В крайна сметка уцелих правилния път и той се оказа доста добре направен, но за съжаление неподдържан. Очевидно някой е вложил пари в него, хората са направили тротоар край пътя, не че някой би вървял по него, но да бяха поне подрязали храстите, които стърчат отвсякъде. Учудването ми беше голямо, когато намерих паркинга почти запълнен. Имаше доста румънски туристи и семейства българи. Качихме се по съпалата до единствената отворена за посетители скална църква. Там имаше гид, който ни разказа историята и отговаряше на въпросите на посетителите. Всички питаха за липсата на табели и за състоянието на пътя… тъжно но вярно!

 

 

И така след страхотната обиколка в региона огладняхме и решихме да посетим атракциона “Дунавско село”. Страхотна атмосфера, храна и обстановка!

Ако имате път в тази посока, задължително посетете 3-те обекта! :)

Почивка в Синеморец (2009)

Бих искал тази статия да е полезна на хората, които са избрали Синеморец като място за лятната си почивка. Ето накратко какъв е моят скромен опит в тази посока…

Резервирах стая за семейството ми в хотел Афродита, като се обадих на посоченият телефон за контакт. Изборът ми не беше случаен, получих референция от колега, който няколко години поред почива там и ми го описа като тихо и спокойно място, подходящо за почивка след натоварващото ежедневие на Софийската лудница :)

Още по телефона ми запазиха стая с изглед към морето и трябваше да преведа 30% от сумата по банков път. Всичко мина нормално, след 2-3 дни ми се обадиха с потвърждение, че парите са пристигнали и с резервацията ми всичко е наред!

И така в началото на юли се запътихме към Синеморец… ей, това се оказа мноооооого на юг… :-) След Ахтопол пътят става по-тесен, имайте предвид, че “май са го разширявали” леко през последните години, защото (по спомени) преди беше още по-зле! Пристигнахме благополучно, разстоянието от Бургас го взехме за около час и 20 мин. Два дни по-рано бях пратил E-mail до хотела с молба да ми дадат точния адрес или GPS  координати, но като пристигнах разбрах защо всъщност никой не ми отговори :-) … ами хотелът се намира … “като свърши улицата, по която идваш от Ахтопол”, в дясно :-) Да, буквално, но който и да питате ще ви го покаже! За който ползва GPS устройство, ето и малко полезна информация:

С 42.06144 x И 27.98035

Спокойно мога да ви уверя, че снимките, които се виждат на сайта са реалистични и всичко си е така в действителност! Стаята наистина се оказа с изглед към морето!

Ресторантът! Като цяло добре, но 66% от персоналът беше за първи ден на работа когато ние пристигнахме :-) 2-ма от тримата сервитьори бяха абсолютни новобранци, но поне се стараеха, нищо че не можеха! Докато третия беше много печен, с персонално отношение към гостите, изобщо момчето си беше много на място. по-късно разбрахме, че е работил там и предишната година! Ресторантът на Афродита предлага много добро обедно меню: 3-4 вида супи, 4-5 основни ястия и десерти, а и цените са прилични!

Имаше един дразнещ момент със закуските, понеже закуската е на порции, а не на блок маса и се “полага” по една топла напитка (чай/кафе/мляко). Тъй като ние бяхме двама плюс дете, предварително се бях разбрал на рецепцията, че ще ни сервират по 2 закуски + 3 напитки. И така си беше, беше казано на сервитьорите, но не на всички и “новобранците” редовно ми таксуваха млякото на детето… не че е проблем, но е дразнещо !?!

По отношение на основното меню – както и всички ресторанти в Синеморец – няма никаква уникалност, нищо не отличава кухнята на единия ресторант от останалите. Слабо рибно меню само със стандартни блюда, няма прясна риба… честно казано това доста ме учуди, но какво да се прави. Ето мнението ми и за няколкото ресторанта, които посетихме за една седмица (освен този на х. Афродита):

“При Зафо” – масите са разположени в дворче с добре поддържана тревичка, но дотук всичко приключва! Абсолютно стандартно меню, сервитьорите гледат как да ти пробутат по-скъпите неща, абе нищо особено! (Оценка 2/5)

“Албатрос” – добро обслужване, менюто бива, с изключение на рибното, лошото е че има комари в градината :-) (Оценка 3/5)

“Нестинарка” – няма да загубите нищо, ако това го пропуснете, същото меню като при конкурентите, нищо за което да си заслужава да се говори (Оценка 2/5)

“Скрития мъж” – това май е най-читавото място в селото. Докато по-горните ресторанти са на централната уличка, този се намира леко в стрни, но има табела, която няма как да пропуснете! Добро обслужване, предлагат 2 блюда от барбекюто, които са интересни (Оценка 4/5)

Плажът! В Синеморец има 3 плажа:

“Бутамята” – това си е “централния” плаж, разсоянието от хотела 10-12 мин. нормален ход (има и паркинг срещу 2 лв за цял ден). В южния му край има скали, а и река Бутамята е заформила едно малко блато с тръстика, което е интересно за децата. Иначе плажът е добър, морето става за къпане на деца, има 3 заведения на самия плаж! Ето и доказателството :-)

“Велека” – намира се на 10-ина минути умерен ход от хотела в северна посока. Разбрах, че река Велека и издълбала доста плажа и морето бързо става дълбоко, което прави плажа не много подходящ за деца! Не сме го посещавали!

“Силистар” – плажът е известен, намира се на 5 км от Синеморец в южна посока. Има табела на отбивката, която ще ви насочи към плажа по 500 м черен път (норманло проходим). Плаща се 4 лв на автомобил и влизате на паркинга. Плажът предлага чадъри (5 лв) и  шезлонги, има едно заведение, където може да се обядва. Спокойно е, не че няма хора, но в никакъв случай лудницата не е такава като по останалите комерсиални плажове.

Иначе казано, аз и семейството ми успяхме пълноценно да си починем в Синеморец, отново бих се върнал тук и ви го препоръчвам! 

Екскурзия с автомобил от София до Будапеща

Пиша тази статия с цел да упътя тези, които биха искали да опитат маршрута София – Будапеща с автомобил през Сърбия. Ето основните и най-важни неща, които трябва да се знаят:

Първо се снабдете с необходимите документи за пътуването – паспорти за пътниците; сертификат “Зелена карта” за колата, който да е валиден за Сърбия (квадратчето с SCG не трябва да е задраскано/маркирано) и пълномощно за управление на автомобила в чужбина, ако собственикът не е в колата. Честно казано, на Калотина не ми искаха пълномощното, нито Зелената карта по другите граници, но това е като че ли по-скоро пропуск на ГКПП-йците.

Внимателно подберете деня и часа на тръгване, защото на Калотина стават доста сериозни опашки от леки автомобили, ако предстоят няколко почивни дни. Сега на първи Май се получи така, че нашите гранични полицаи се бяха подготвили добре, всички постове за проверка работеха, но сърбите издъниха работата, защото работеха само 3 гишета, получиха се километрични опашки и както бях пред ГКПП в 8:30 така си отвисях два часа и 15 мин.

След Калотина пътят не позволява висока скорост, макс до 80 км/ч и чак преди Ниш започва магистралата. На нея ограниченията са 120, но спокойно се кара с 140+ км/ч. Добре е да имате GPS навигация, но и без нея няма проблеми по целия маршрут. Магистралата минава през самия Белград, там се кара с 80 км/ч. Всичко продължава чудесно до Нови Сад и от там почва нещо, на което уж му казват че е магистрала, но ще стане готово след 20 години. Както и да е, последният участък от пътя в Сърбия е с ограничение 100 км/ч, но 130 спокойно може да се поддържа.

Нещо много специфично за пътищата в Сърбия е, че са платени! За лек автомобил таксите излизат общо 15 евро в едната посока и се плащат на 3 пункта по магистралите. В Унгария положението с магистралата е мека казано перфектно. Купува се винетка веднага след граничния пункт, за 4 дни се плащат 8 евро.

Но, унгарските гранични служители са много “неприятни”. Много често разтоварват и ровят багажа на пътниците, според мен направо си се заяждат, ама ‘кво да ги правиш и те си вадят хляба хората.

В самата Будапеща движението е добре регулирано, има задръствания в пиковете часове, но не са по-големи от софийските. Бях резервирал три частни апартамента в центъра от този сайт http://www.apartmentsapart.com/, цените са добри, резервацията е сигурна, хората са свестни, може да се свържете и по Skype. Ползвам ги за втори път и ще продължа да резервирам през тях!

Препоръчвам ви следните апартаменти:

http://www.apartmentsapart.com/Europe/Hungary/Budapest/Apartments/Detail/1406

http://www.apartmentsapart.com/Europe/Hungary/Budapest/Apartments/Detail/13155

http://www.apartmentsapart.com/Europe/Hungary/Budapest/Apartments/Detail/11099

Паркирах си колата на Andrassy Utca  в петък вечерта и си я взех в понеделник в 8ч.

Ако имате въпроси или имате нужда от разяснения пишете коментар!

…и лек път :-)

Моята ваканция в хотел Чар

Реших да напиша този пост, защото преди известно време лично аз търсих подобен материал, но така и не намерих нищо еднозначно по темата. Казусът е много прост – търсех нещо написано в интернет за хотела и прилежащия му район, където смятах да изкарам лятната отпуска, заедно със семейството си. Надявам се по този начин да съм полезен на други хора, които търсят същото. Е, разбира се, би било прекрасно ако повече хора споделят мнението си, но времето ще покаже.

Първоначално търсех хотел в гр. Приморско, където да отседна със съпругата си, понеже дъщеря ми щеше да бъде на детски лагер в ММЦ. Гледах разни сайтове в нета, определено нищо систематизирано не намерих, вярно, имаше някакви опити, но не особено успешни. С помоща на Google намерих сайта на хотел Чар www.hotelchar.com в последствие, след като споделих с коелги и приятели за попадението си разбрах,че някои от тях са били там преди много време, когато са били деца например и че хотелчето предлага приятна атмосфера, където спокойно може да оставиш детето си да играе на детската площадка, не те притеснява трафикът по крайбрежния път, а същевременно си на 5 мин. от плажа и на още толкова от Приморско и Китен. Та в крайна сметка направих запитване по E-mail до адреса, указан в сайта и след няколко часа получих отговор, че има свободни места за периода, който ме интересува. Регламентът, описан в уеб сайта гласи, че резервация се потвърждава след предплащане на 2 нощувки. Преведох 80 лв по сметката на хотела и признавам си, имах едно на ум, че може да стане издънка, но уви, след няколко часа получих потвърждение за резервацията и си отдъхнах. Писах мейл с въпрос има ли интернет или wireless в хотела, отговориха ми , че има на един компютър на рецепцията, но може да го ползвам, което не беше върхът на сладоледа, но решаваше нуждите ми по някакъв начин.
Та на 17 юни напълних резервоара от OMV на Цариградско, до Окръжна болница и газ към Бургас. Магистралата е почти до Ст. Загора, след това пътят е добър но двулентов-двупосочен. От Карнобат се качих отново на магистрала, честно казано никога не бях я ползвал досега и ме изненада много приятно. И така след 4 часа шофиране се оказах в Приморско. Пътят към ММЦ знаех отпреди – още на входа на града има светофарно кръстовище – оттам надясно и след 3-4 мин си там. На крайморската улица, по която се пътува има табела за отбивка към хотел Чар. Трябва да отбележа, че първо се вижда една сграда, която е малко обезкуражаваща и човек си мисли че си е загубил 80-те левчета, но като продължите по пътя се стига до истинския хотел. Самият път и районът около него са доста грозновати, но какво да се прави. След 2-3 завоя се стига до хотела. Да, изглежда съвсем по същия начин както и на снимките от сайта.

Това което мога да кажа в синтезиран вид е че обслужването е страхотно, хората са много любезни и отзивчиви. Плажът също е страхотен, намира се на 5 мин ходене от хотел, широк и през юни доста рехаво населен. Хотелът разполага и с ресторант където закусвахме сутрин и обядвахме понякога - не е нещо изключително, но няма да съжалчвате ако хапнете там. Самият хотел се намира в една горичка, която внася нотка прохлада в горещите дни, пред хотела има детска площадка с люлка, пързалка и пясъчник. Има и охраняем пакинг, вярно, не е много голям,но за моята кола се намери място :-)

Иначе казано препоръчвам хотел Чар на всеки който иска да си отдъхне на спкойствие!