Попово езеро

Бих искал да споделя този маршрут, удачен за приятна разходка с ниска трудност, ако се намирате в Банско, Добринище или околността

Изходна точка – лифтът на Добринище при х. Гоце Делчев, през лятото отваря в 8:30. Пътуване с лифта до х. Безбог, около 30 мин.

От хижата тръгвате по маркирана пътека за Поповото езеро. Гледката е невероятна, трудността ниска, единственият стръмен участък е непосредствено след езерото пред х. Безбог.

До езерото е около час и половина умерено към бързо темпо. Препоръчвам да се тръгне от долна станция на лифта възможно най-рано, зада се избегнат тълпите, особено през почивните дни.

Изключително примамливо е да решите да “отскочите” до Крменските езера с допълнителен двучасов преход.

ВНИМАНИЕ, преценете добре и времето за връщане до х.Безбог, лифтът затваря в 16ч

Водата в езерото е порядъчно студена, но ентусиасти винаги има. И рибата е в изобилие, но не мисля че риболовът е разрешен

и линк до .GPX файла: http://db.tt/zxgzYSa

От Бистрица до Алеко

Трябваше обезателно днес да се покатеря из Витоша, но от и до- къде, кой маршрут да хвана? Реших да тръгна от Драгалевци под лифта, да се изкача до Голи връх а от там ще му мисля.

И най-важното, този път без колата! Това последното много променя пейзажа, повярвайте ми! В крайна сметка се озовах на бул. Г. М. Димитров на временната спирка на автобусите за Витоша, които по принцип тръгват от Дървеница,… и гледам стои и чака автобус за Железница! Не се чудих много-много и скочих вътре. Поразпитах пътниците къде трябва да сляза в Бистрица, за да тръгна към х. Алеко, но след като не получих особено убедителни отговори реших, че ще сляза в центъра на селото и там ще видим кое накъде.

Поради ремонта по Бистришко шосе раздрънканият автобус пое през Студентски град и Симеоново, но за 20-тина  минути се затътрихме до крайната ми цел.

Та казано накратко от центъра на селото по ул. Стефан Стамболов (посоката е запад) след около 30 минути се стига до малък паркинг, в дъното на който има табела:

От там поех на дясно и след малко се стига до “разклон”

Както се вижда от бялата табела, до Алеко е 3:30 ч, но в крайна сметка аз го взех за 2:40 и то с умерено темпо.

Пътят в един момент минава покрай реката, ето и малко снимки:

После навлязох в резервата Бистришко бранище

И тук стана интересно! Първо, покрай пътеката имаше супер много узрели и необрани горски малинки, явно този маршрут не беше от най “оборотните”. Второ, навлязох в областта, където миналата година беше вилняла бурята и там гледката е меко казано странна – огромни изпочупени дървета, разхвърляни на всички посоки като кибритени клечки. Благодарности към управата на парк Витоша, изчистили са пътеките и се преминава безпрепятствено. След това се навлиза във вече “здрава” гора и тук срещнах първите туристи идващи от Алеко – две семейства с деца. оказа се, че остава съвсем малко, което доста ме учуди! наистина започнах да срещам повече хора и 20 минути по-късно бях на оживените пътеки до ски пистите.

Тотал – 2 часа и 40 мин, по невнимание за малко бях спрял GPS тракера, но ето и картинката:

Горната картинка в Google Maps

http://maps.google.com/maps/ms?msid=203956868503440711176.0004aa2a9a082971aaa9f&msa=0

и линк до .GPX файла: http://db.tt/AMDx58m