Let's Sharepointing together: Червенската крепост и Ивановския скален манастир

Със семейството ми решихме да отделим един ден и да направим туристическа обиколка на забележителностите около Русе. За целта избрахме Червенската крепост и Иванобските скални църкви.

Честно казано, накрая си признах, че това което видях надхвърли очакванията ми. Червн и Иваново са разположени в каньон, и това разкрива не типична за България гледка. Когато пристигнахме в Червен, се оказа, че има направен туристически паркинг, един мъж късаше билетчета и имаше възможност да си закупим някакви “агит материали”. Купихме си билети от по 5 лв, които включват и посешение на скалните църкви. Поехме по стълбите нагоре, гидът ни каза, че стъпалата са 230+, но щом Никол (6 г.) ги изкачи безпроблемно…. :) След 10 минути изкачване стигнахме и до самата крепост. Предполагам че е възстановена и реконструирана в наши времена, но определно очаквах да видя някаква купчина камънаци! Това което заварихме си беше съвсем истинска крепостна стена с бойни кули.

Реално погледнато избрахме Червенската крепост за посещение този уикенд, защото през седмицата бяхме видели в една от емисиите новини по телевизията, че там са проведени възстановки на занаятчийски производства, бойни машини или нещо от сорта.

Иначе, с. Червен се намира само на няколко километра от магистралата София – Русе, минавал съм по нея стотици пъти и никога не съм се отбивал. От върха с крепостта се открива невероятна гледка към каньона и реката. Обещах си, че при следващото ми идване в района ще се разходя именно в този каньон!

Вътрешността на крепостта е по-малко запазена в сравнение с крепостните стени, добре поне че има табели и се разбира кое какво е. Интерес предизвикват две неща – Църквата и бойната кула.

След това се запътихме към Ивановските скални църкви. Неприятната изненада е, че табелите по пътя просто свършват и задължително в самото с. Иваново трябва да се пита! В крайна сметка уцелих правилния път и той се оказа доста добре направен, но за съжаление неподдържан. Очевидно някой е вложил пари в него, хората са направили тротоар край пътя, не че някой би вървял по него, но да бяха поне подрязали храстите, които стърчат отвсякъде. Учудването ми беше голямо, когато намерих паркинга почти запълнен. Имаше доста румънски туристи и семейства българи. Качихме се по съпалата до единствената отворена за посетители скална църква. Там имаше гид, който ни разказа историята и отговаряше на въпросите на посетителите. Всички питаха за липсата на табели и за състоянието на пътя… тъжно но вярно!